ОТ ВСИЧКО ПО МАЛКО
КАКВО И КАК
ГРАДИНА
ЦВЕТЯ И РАСТЕНИЯ
ОЗЕЛЕНЯВАНЕ
ИНСТРУМЕНТИ
ИНТЕРЕСНО
СВОБОДНА ЗОНА
ХОРОСКОПИ
КУЛИНАРНА РАБОТИЛНИЦА
КАТАЛОГ ФИРМИ
ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ
ЦВЕТЯ И РАСТЕНИЯ
Лимон

Лимон

сем. Rutaceae
Към този род спадат доста видове декоративноплодни  растения, които произхождат от Китай, Япония, Източна Индия, Австралия и други страни. Всички видове са вечнозелени ниски дървета или храсти, някои от които са с много красиви, бели ароматични цветове и полезни плодове. Всички обикновено цъфтят два пъти в годината – пролет и есен. Ремонтантните сортове – през цялата година.
Видове: Известни са 6 вида и много културни форми лимон. От тях най-вече се използва видът Citrus medica, особено видът Citrus Limonium Risso.Той произхожда от Южна Европа и Азия.
Описание: Листата на лимона са вечнозелени, плодът е елипсовиден, с жълта окраска. Има сравнително тънка кора, много сочен и с приятно кисел вкус.
Размножаване и отглеждане: Лимоните се размножават чрез резници, чрез отводи и чрез облагородяване.
Растенията, отгледани от резници и отводи, започват да дават плодове по-рано, но се развиват по-лошо и най-често заболяват, като започват да съхнат първоначално отделни клонки. Добитите чрез облагородяване започват да плододават към 6-та / 8-та година.
За добиване на семена се избират едри, зрели и нормално развити лимони. Семената се засяват на дълбочина 1-2 см в почва – смес от пясък и чимова пръст. Когато пониците достигат около 10 см височина, те се пикират, като скелетните корени се подрязват по малко с остър нож. Цитрусовите изобщо трудно понасят пикирането. През лятото растенията се подхранват 2-3 пъти с 1%-ов разтвор от селитра и 4-5 пъти с течен оборски тор.
Облагородяването се извършва на пъпка, когато подложката достигне дебелина 7-8 мм. Облагородените дръвчета се държат на открито или до светъл прозорец, ако се отглеждат при стайни условия, като и в двата случая се поливат редовно.
За резници се избират млади, узрели, току що завършили растежа си вегетативни леторасли. Резникът трябва да е дълъг 8-10 см  ида има 4-5 пъпки. На резника се оставят горните 2-3 листа, а долните се отстраняват. За вкореняване се приготвя чист речен пясък, насипан на дебелина до 12-15 см. Резниците се пръскатсутрин и вечер с вода, а пясъкът се поддържа умерено влажен. Температурата трябва да бъде от 18 до 250 С. При по-висока температура и сух въздух листата опадат. Коренчетата се появяват след около 3 седмици. Тогава се полива 2-3 пъти седмично с 0,25%-ов разтвор от селитра.
При стайни условия резниците се вкореняват в саксии, които се покриват с буркани. Около 20 дни след вкореняването, т.е. 40дни след поставянето им за вкореняване, резниците се засаждат поотделно в съдове с почва от 2/4 чимова пръст, ¼ пясък и ¼ разложен оборски тор. Въздушните отводки се правят през пролетта по следния начин. Избират се подходящи двегодишни силни клонки. Мястото, където трябва да се образуват корени, се колцува – прави се 1мм широк пръстеновиден нарез, от който се отделя кората. Под него се превързва специално направена тенекиена фуния, превързва се под колцуваното място и се напълва с хумусна пръст. През лятото се поддържа влажна. Корените се образуват след 1 до 2 месеца и през есента вкоренената клонка се отрязва и се използва като самостоятелно растение.
Преждевременното опадане на листата се явява вследствие на неблагоприятните условия на отглеждане.
Миналогодишните листа определят добива и силата на растежа на растенията, тъй като младите листа са предимно консуматори на пластични вещества.   
В условията на нашия дълъг ден лимоновото дърво е склонно към буен растеж и без активната намеса на човека. Короната се сгъстява, а добивът се премества по периферията. Правило при лимона е връхните и вертикално растящите клонки да не дават плод.
Броят на цветните пъпки и на цветовете на възрастно лимоново дърво достига до няколко хиляди, но по-голяма част от тях, дори и от завръзите, опадва. Количеството на завръзите, които остават, е от3 до 17%.
Цъфтежът на лимоновите цветове продължава около 10 дни. Нормално развитият цвят е едър, с 5 слабо оцветени венечни листа и многобройни тичинки. Близалцето трябва да бъде по-високо от нивото на тичинковите прашникови торбички.
Окапването на неразтворилите се цветни пъпки е последица от неблагоприятните условия на средата.
От опадването на венечните листа до узряването на плодовете у нас минават 150-170 дни.
Оптималната температура за растежа и развитието на цветните пъпки за лимона е  от 15 до 180С, и то ако температурата на въздуха и почвата се приближават. Намаляването на почвената температура води към значително намаляване на всмукването на влага от корените. При температура на почвата под 100С и температура на въздуха над 200С листата започват да опадват.
Лимонът изисква умерена влага. За него еднакво са вредни и прекомерната влага, и сухотата на почвата.
По начало той е светлолюбива култура, но за правилното поддържане на водния баланс се препоръчва през лятото да се държи на открито в полусянка, а през зимата – на по-светло.
Отглеждането на лимоните през зимата изисква известна опитност. Най-добри условия са температура на въздуха 7-80 и мека разпръсната светлина.
През зимните месеци лимонът не бива да се полива със студена вода. Не трябва да се внася на топло, без да се затопли пръстта. Понижение на температурата под 00 е вече опасно за него.
В стаята за живеене, където температурата се колебае от 12 до 200, растенията също се поливат с топла вода. През зимата много сухият въздух също е неподходящ. При рязко изразен недостиг на влага в почвата или нарушаване на баланса на влагата листата се набръчкват и окапват.
Лимонът се прехвърля през 2-3 и повече години. Неприсадените лимонови дръвчета трябва да се торят през лятото през 3-4 седмици с течен оборски тор (една част от тор на 10 до 20 л вода). За течно торене може да се използват и минерални торове в слаба концентрация – 1 до 2 грама на един литър вода.
Използване: Лимонът се използва най-вече заради сочните и богати с витамини плодове. Но с вечнозелените си листа той е декоративно растение и може да се използва и за вътрешна украса. 
 
Сподели във Facebook
Още от ЦВЕТЯ И РАСТЕНИЯ
Целозия (Celosia L.)
Центаурея (Centaurea L.) Метличина
Хортензия (Hortensia), Хидрангея (Hydrangea L.)
Вечерна иглика (Oenothera biennis)
Гладиол (Gladiolus L.)
Конволвулус - Поветица (Convolvulus L.)
Латирус - Цветен грах (Lathyrus L.)
Кобея (Cobaea Cav.)
Питоспорум (Pittosporum)
Хумулус (Humulus L.) Хмел
Тролиус (Trollius L.) Планински божур
Традесканция (Tradescantia L.)

 

                

 
дизайн: Инфоцентър Трявна © 2009 Maistors. All Rights Reserved